Два въпроса

[Julygan von Emona]

Понеже съм нов въвп форума, а и тук виждам някои неща от които нямам никаква представа бих искал по-вещите да разяснят какво що:
1. На картата на която са обозначени "гъбарските" райони фигурите са произволни както по площ, така и по граници. Къде може да има обяснение зощо именно по този начин е районирана РБългария. На почвени условия ли, по растителни видове ли , по географски характеристики ли?
2. В с. Емона - Бургаска област, където пребивавам в повечето време от годината имам полу-вкопана в земята работилница - около 1,2м. В работилницата има металорежещи и дървообработващи машини отделени в два раздела преградени с брезент и цип така че взаимно двата вида прахове които падат от машините да не си влияят. Пода обаче е общ и макар и да се мете от стружки и трици все остават частично неизметини. Постлан е с плочи от местен камък фугиран с обикновен цимент.
Миналата зима (за разлика от тази която е извънредно суха ) по това време падна обилен сняг с виелици и натрупа огромни преспи, Въпреки че работилницата е добре дренирана поради топенето на снеговете през края на февруари водата изби и помещението се напълни с 2-3 см вода. С течение на времето водата обратно пропи в земята и само по фугите на камъните остана влага. Една сутрин в края на март, точно по всички фуги се появиха гъби. Работилницата е добре остъклена с високи прозорци и вътре зимното слънце създава топлина, защото дограмата е алуминиева и никакъв вятър не и влияе, в смисъл вътре не става течение и е топло. За съжаление фотоапарата н беше при мен и не успях да фотографирам гъбите. Много приличаха на керино ухо, като панички, но но цвят бяха изцяло охрено-жълти до светло бежови.  Като исъхна в средата на май. гъбите изчезнаха. Тази година няма да се появят сигурен съм защото я няма същата влага. Сухо е като в края на август. Въпросът е приблизително до се отговори какви биха могли да бъдат тези гъби

[PavelN]

Подробен отговор на първия въпрос и мен ме интересува. БАН използва тази система на Йорданов от 1966.

"За целите на флористичните изследвания (таксономичен състав и разпространение на таксоните) България е разделена на 20 флористични района и 14 подрайона (Йорданов, 1966: Карта на флористичните райони), чиито граници приблизително следват техните географски и фитогеографски граници: Черноморско крайбрежие (Северно, Южно), Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина (Източна, Средна, Западна), Софийски район, Знеполски район, Витошки район (Витоша и Плана), Западни гранични планини, Струмска долина (Северна, Южна), Беласица, Славянка, долината на р. Места, Пирин (Южен, Северен), Рила, Средна гора (Западна, Източна), Родопи (Западни, Средни, Източни), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа."

http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/4flora.html

Ясно е, че в един район може да се наблюдават силно различаващи се по характеристика и видов състав местообитания. Това е недостатък на картата, в някои случаи е твърде мащабна, в други - не толкова. За това с колеги сме обсъждали и други варианти, например вместо карта, да се използват растителните пояси. Растителни пояси, както са използвани тук: http://web.uni-plovdiv.bg/ecology/files/ASCE2008/029-035_Lacheva_%282008%29_ASCE.pdf

Вторият въпрос може би касае видове от род Peziza. Характерен навик на някои от тях е, че могат да колонизират и повърхности в домове, където има проблеми с влагата. Примери са Peziza cerea и Peziza domiciliana, но има и други.

[Julygan von Emona]

 Много благодаря г-н PavelN!
Искам да поясня нещо най- напред относно втория въпрос. Разгледах в нета фотографии и на двата вида гъби. Когато ги забелязах и оглеждах в работилницата и сега след Вашата подсказка, разгледах снимки в интернет съм склонен да си мисля че става въпрос по скоро за Peziza domiciliana. Peziza cerea е с леко назъбен ръб, а добре помня че ръбът на гъбата която наблюдавах беше гладък. Освен това споменът ми за цвета на гъбата е по близък до това което виждам относно Peziza domiciliana. Мога само да съжалявам, че едва ли в близките години в този район ще има такова интензивно снеготопене, даващо възможност градиента на капилярна влажност в земния грунд да се повиши до степен, че отново мицела да живне и да образува плодни тела. Ако все пак това се случи ще направя възможното да установя със сигурност видът на гъбата, "нападнал" моята работилница.
Сега по първия въпрос.
Като гледам картата установявам че има райони в България където не се установяват почти никакви видове гъби. Такъв например ми се струва района на предбалкана в района югоизточно от Мездра,. Баща ми е от с. Дърманци до Мездра и точно в този район съм набрал едни от първите си гъби. Пак в същия район, само че по пътя Етрополе-Златица "златишкия проход" северно от връх. Коруна и Свещиплаз в буковите гори през ранната есен е пълно с боровинка - виолетка и това е всяка година. Бих казал района е ендемичен за този вид гъба, а на картата "няма никой". В този аспект ми се струва че най- вероятно поради факта, че концентрацията на гъбарите, а и научните центрове са съсредоточени в столицата, с най-наситеното зелено по отношение повечето видове гъби се "ползват" районите около София. Затова аз понеже съм запален по гъбите,  от ранно юношество, а и повечето време от годината живея в с. Емона-бургаска област,"ще поема шефство" над- района на Еминска планина. Прочетох че в района на Иракли-Емона е открита Кавказка манатарка. Лично аз не съм я срещал, но понеже върлувам в този район, ще направя възможното да открия находището или да установя ново, но първата ми задача за следващия гъбарски сезон е Amanita ovoidea, която веднъж сме коментирали в раздела "Аманита 2013", защото знам точно къде съм я открил, и всяка година когато преминавам от там виждам поне по едно две плодни тела да се белеят, но понеже съм я "заклел" като бяла мухоморка, не я докосвам.