Гъбите от нашата градина

[DimiturVelin]

Тук ще качвам снимки на видове ядливи гъби, които успяхме да заселим в нашата градина. Не мога да ги нарека точно култивирани, по-скоро поканени. Идеята беше, при наличие на подходящи условия да се поканват съответните видове. Тук ще добавям само снимки от градината на видове с които успяхме. За всички направени опити с най-разнообразни ядливи видове, но без резултат до сега, няма да думам.






Първият успех бе с печурки. Получи се в резултат от начупване и разхвърляне на стари плодни тела през 2008. Още на следващата пролет имахме резултат.  За годините след 2009, от април до късна есен, при подходящи условия плододават, като разширяват площта си. 

Следващия успех бе с Macrolepiota procera.



Стана почти случайно, без да се надяваме на резултати. Вместо да изхвърля в компоста едни стари сърнели, накъсах и разхвърлях гуглите под ясена, край оградата, където обикновенно гният листата на ясена. На следващата есен огромни прекрасни сърнели се бяха извисили на мястото. През следващата година, вече излизаха плодни тела не само на мястото, но и в съседство в ливадата и извън оградата.

[Scleroderma]

Браво Димитре! Трябва да продължиш опитите и с други видове.

[DimiturVelin]

Следващия вид, с който имахме успех бе майската гъба. През пролетта бяхме направили една ниска плетена оградка, която загражда ягодите. Беше изплетена от клонки бряст, габър и трънки. Няколко стари плодни тела на майска гъба ги разчупих в кофа с вода от селската чешма, без хлор. Престояха така няколко часа и полях оградката. На следващата пролет набрахме към три килограма майска гъба

[Scleroderma]

Струва ми се, че Paul Stamets в неговата книга Mycelium running даваше рецепта за приготвяне на спорова суспензия с цел използване за култивиране на гъби. Като цяло нищо различно от това, което ти си направил, но даваше какви неща да се добавят във водата, за да се стимулира покълването на спорите.

[DimiturVelin]

Един от първите видове с които имахме успех и заселихме на малката ливадка в двора бе челядинка. Ползвахме пак просто разхвърляне на начупени зрели плодни тела, така и накиснати във вода. На няколко места, даже подменихме малки чимове с чимове от околните поляни отрязани от челядинкови кръгове



Имаме априлски "бум" и после есенен. Всичко това е без напояване на ливадката

[владо51]

Браво на Димитър Велин!!!  Ето това трябва да се прави във всяка градина. Ще споделя и малък мой опит от преди около 5-6 години. В гр. Вършец имам малка базичка за диви гъби. Понеже съм извън градчето ел-захранването е от трафопост в двора. До него пораснаха две дъбчета, които всяка година ставаха все по-големи а аз се "ослушвах", защото ми беше жал да ги отрежа, но се стигна до там, че или трафопоста или дъбчетата. Наложи се да ги отрежа. По това време с колеги работехме шийтаке по интензивна технология и имах мицел на просо от Silvan. С един приятел Краси, отрязахме едното дъбче на височина от 1,5 м. Разпробихме с бормашина, натъпкахме с мицел и затапихме с дървени тапи. Това го направихме против правилата, защото пънчето все още е живо, а шийтакето по принцип расте на мъртва дървесина. Направихме го и го забравихме. Може би мина година и половина и Краси ми се обади и вика: "Пълно е с гъби". За съжаление не можах да направя качествени снимки, но тук ще публикувам две, които направих следващата година.

[DimiturVelin]

Първо се показаха тази есен Agaricus arvensis в градината към 10 септември



После, се показаха Macrolepiota procera, снимките им са от днес 22 09 2013. Интересно е, че първите плодни тела се показват на около два метра от мястото, където миналата година бяха масово. Явно мицелът завзема територии. Миналата  година също първите плодни тела се показаха на нови места, на няколко метра от предната година и чак след това и на местата от предходната година

[DimiturVelin]

[DimiturVelin]

И, малко заразени през април тополови трупчета с кладници. Засега 22 09 2013 видим само мицел.



Очаквам по-сериозни захлаждания, поне за седмица да падне под 20 градуса, за да се надявам на плододаване

[el modo]

Димитре,интересно ми е дали режеш гъбите в градината или не?

[DimiturVelin]

Мони, относно как се отнасям към гъбите в градината ни - различно. Зависи от вида. Например челядинките ги бера с ножица.
Сърнелите ги оставям за украса или им взимам само шапките, когато застареят, за да ги ползвам за заразяване със спори и на други места.
Майските гъби режа с нож, защото при  изтръгването им много бебоци излизат от субстрата.
Печурките (Agaricus arvensis) изтръгвам и проверявам всяка една, защото в градината съм поканил и карболови печурки, за да може да се показват на посетители разликите.
Пърхутките (Vascellum pratense) не ги бера, оставям ги за красота и да си пускат спорите, но поради малките им размери, и това, че предпочитат ниската трева на пътеките често биват сритвани, и стъпквани от невнимателни.
Относно шийтаке-то, още нямам плододаване.
Останалите видове гъбоци, дето съм поканил, не са за лапане, а само за видово разнообразие и не ги бера

[DimiturVelin]

Снимките са от 03.04.2014
Махнахме старият компост за да освободим място за оранжерия и отдолу беше тази група виолетки. Компостът бе "заразен" с виолетки през есента на 2010. Обикновенно плододаваха през ноември, но ето и пролетна реколта.