Автор Тема: Борис Асьов за B.satanas и подобни на нея манатарки  (Прочетена 4145 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен aleksandar

  • Модератор
  • Гъбар
https://www.facebook.com/groups/171562626222442/permalink/586746351370732/

Тази връзка към Фейсбук групата Гъбите и гъбарите ще ви запознае с белезите, по които да разграничите пет вида сходни по външни белези манатарки.

Неактивен Scleroderma

  • Гъбар
Използвам случая и ще допълня поста на Сашо директно с текстовете и снимките.

Хората често наричат всички посиняващи манатарки дяволски гъби. Това не е много вярно, защото дяволската гъба е само една, Boletus satanas. У нас обаче има 5 близки вида, които се бъркат с нея. Моля обърнете внимание, че това сравнение не включва всички посиняващи манатарки, а само тези, които са наистина много близки до Boletus satanas.
Ето едно кратко изброяване на най-важните белези, по които тези 6 вида се различават един от друг. Наличието на мрежа по пънчето е важен белег, но тъй като я има при всичките 6 вида, в кратките описания по-долу не е отбелязано. Важните белези са:
- цветът на шапката;
- повърхността на шапката (гладка/неравна, посиняваща/непосиняваща);
- цветът на месото (бял/белезникав, по-тъмно или по-светложълт);
- посиняването на месото при срез (в шапката и в цялото пънче, в шапката/в шапката и най-горната част на пънчето);
- местообитанията.
« Последна редакция: 17 Юли 2013, 22:21:39 от aleksandar »

Неактивен Scleroderma

  • Гъбар
1. Boletus satanas. Характерни са сивата шапка без розов отенък, чиято повърхност не посинява при натиск, белезникавото месо, което посинява и в пънчето и шапката, както и пънчето, което обикновено е доста подуто в долната част. Бърка се най-много с B. legaliae, B. rubrosanguineus и B. rhodoxanthus, особено когато са млади и розовия отенък по шапките им не е съвсем развит. Расте в топли широколистни гори, като правило на варовик.

Неактивен Scleroderma

  • Гъбар
2. B. rubrosanguineus. Характерна е отначало сивата шапка, която с израстването добива розов отенък и при стари плодни тела може да е изцяло розово-червена; повърхността й не посинява при допир. Месото е жълто и посинява в пънчето и шапката. Бърка се най-много с B. satanas, B. rhodoxanthus и B. legaliae. Расте в студени високопланински иглолистни и смесени гори, у нас само в най-високите ни планини. Снимка: А. Грозданов.

Неактивен Scleroderma

  • Гъбар
3. Boletus rhodoxanthus. Характерна е отначало сивата или сиво-бежова шапка, която с израстването добива розов отенък в периферията или е с неправилни розови участъци; повърхността й не посинява при допир. Месото е жълто, посинява само в шапката и много рядко в най-горната част на пънчето, в долната част на пънчето остава яркожълто (по това този вид се отличава от всички останали видове). Бърка се с B. satanas, B. legaliae и B. rubrosanguineus, много рядко с B. rhodopurpureus. Расте в широколистни гори, главно топли.

Неактивен Scleroderma

  • Гъбар
4. Boletus legaliae. Характерна е отначало сивата или сиво-бежова шапка, която с израстването добива розов отенък в периферията или е с неправилни розови участъци, която в стари плодни тела може да е изцяло розово-червена; повърхността й обикновено не посинява при допир. Месото е жълто и посинява ясно, както в шапката, така и в пънчето. Бърка се с B. satanas, B. rhodoxanthus, B. rubrosanguineus и B. rhodopurpureus. Расте в топли широколистни гори.

Неактивен Scleroderma

  • Гъбар
5. B. rhodopurpureus. Характерна е розовата до виненочервена или понякога жълта с розови петна шапка, чиято повърхност за разлика от на останалите видове е силни неравна и посинява силно дори при най-слаб допир. Месото е жълто, но на въздуха се променя до тъмносиньо, както в пънчето, така и в шапката. Бърка се най-вече с B. legaliae и B. luteocupreus, но може да се сбърка и с B. rubrosanguineus, който обаче има съвсем различни местообитания. B. rhodopurpureus расте само в топли широколистни гори. Снимка: Plamenut BG.

Неактивен Scleroderma

  • Гъбар
6. B. luteocupreus. Характерна е жълто-оранжевата до бакърена шапка (много рядко на места с розов отенък), която е с гладка и силно посиняваща при най-слаб допир повърхност. Месото е жълто, но на въздуха незабавно посинява (тъмносиньо), както в пънчето, така и в шапката. Бърка се главно с B. rhodopurpureus, който обаче има неравна повърхност на шапката. B. luteocupreus расте в топли широколистни гори.

el modo

  • Гост
Страхотна работа!

Неактивен aleksandar

  • Модератор
  • Гъбар
Много полезна публикация ! Благодаря, Боби !
« Последна редакция: 01 Юли 2013, 15:46:37 от aleksandar »

Неактивен aleksandar

  • Модератор
  • Гъбар
Допълнено от Боби Асьов във Фейсбук:
"Само да допълня нещо, за което Мони ме подсети. Наличието на мрежа по пънчето е важно, но тук и шестте близки вида имат мрежа, затова не е спомената в обясненията."

 


Facebook Comments