Amanita curtipes E.-J. Gilbert
Не е намерена в България. В Европа се среща в средиземноморския регион: Испания, Португалия, Франция, Италия, Гърция и Македония. Местообитанието е топли, средиземноморски гори с бор (
Pinus pinaster,
Pinus halepensis), вечнозелени дъбове (
Quercus suber,
Quercus ilex), цистуси (
Cistus), ягодово дърво (
Arbutus unedo) и пирен (
Erica arborea), обикновено по краищата на горите върху песъчлива почва. Плододава през есента до настъпване на зимата.
Шапката е малка (диаметър до 5 cm), бяла до розово-червена, с единични големи късове частично покривало с розово-червен цвят, често покрита с пясък. Пънчето е късо и не по-дълго от диаметъра на шапката, с пръстен, който изчезва почти веднага след образуването си. Волвата е под формата на торбичка с широко отстоящи краища, на места оцветена розово-червено и често покрита с пясък. При нараняване или остаряване месото порозовява.
Снимки и материали в интернет:
Amanita lepiotoides Barla
Тази мухоморка е намерена в България. Всъщност, единствената позната колекция е описана от Бързаков през 1931 г. Това е мухоморка, която се среща само в южна Европа, и то главно в средиземноморския регион, като никъде не се счита за честа. Местообитанието й включва топли гори съставени от различни дървесни видове и песъчливи почви. Според Neville & Poumarat тя може да се среща с дъбове (
Quercus suber,
Quercus ilex), кестен (
Castanea sativa), габър (
Carpinus betulus), бук (
Fagus sylvatica), но също и с иглолистни - борове (
Pinus) и смърч (
Picea abies). Плододава от края на пролетта до есента. Специално за българската колекция се знае, че е направена в района на Доспат през август 1930, без да са описани дървесни видове.
Шапката е кремава, суха и покрита с кафеникави парцали от общо покривало, които понякога са подредени така, че наподобяват люспите върху шапките на сърнели (
Macrolepiota). Пънчето е издължено. Пръстен има, но е нетраен и обикновено не се вижда при развитите гъби. Долната част на пънчето е влакнесто-люспеста. Волвата е кожеста торбичка с кафеникав цвят. Месото е бяло, но порозовява при нараняване и разрязване.
Снимки и материали в интернет:
Amanita ovoidea (Bull.) Link
Тази мухоморка е намерена в България на две места - по черноморското крайбрежие и в източните Родопи (дъбова гора близо до с. Воденци). В Европа се среща във всички страни по брега на средиземно море и някои южни страни по брега на атлантическия океан. Местообитанието е крайбрежни гори съставени от иглолистни и широколистни дървета - различни борове (
Pinus, примерно
Pinus halepensis), дъбове (
Quercus и най-вече
Quercus ilex), кипариси (
Cupressus), дори и цистутси (
Cistus) и обикновен жълтак (
Helianthemum nummularium). Гъбата има предпочитание към богати на варовик почви. Там, където се среща е сравнително честа. Плододава от края на лятото, през есента до настъпване на зимата.
Описание на гъбата. Най-характерният белег на тази гъба са висящите остатъци от частично покривало, които се разполагат по ръба на шапката. Пръстенът е слабо изразен или липсващ, тъй като е нетраен и защото по-голямата част от частичното покривало остава прикрепена към ръба на шапката. Волвата е бяла или кремава кожеста торбичка. Трябва да се наблегне на тези белези, когато се сравнява с други бели мухоморки, особено
Amanita proxima, която плододава на същите места по същото време на годината.
Снимка от Уикипедия, потребител archenzo.
Снимки и материали в интернет:
Amanita ponderosa Malençon & R. Heim
Тази мухоморка не е намерена у нас. Среща се в Португалия, Испания, Италия (Сицилия, Сардиния) и Гърция. Расте обикновено върху гола почва в присъствието на различни растения: цистуси (
Cistus), вечнозелени дъбове (
Quercus suber,
Quercus ilex), пирен (
Erica arborea) и други. Характерно за гъбата е нейното развитие дълбоко под земята. Само напълно развитите гъби се виждат над земята. Неразвитите плодни тяла се намират търсейки купчинките от повдигната пръст, които те образуват. Периода на плододаване започва от края на зимата и свършва през пролетта.
Шапката е бяла с розово-кафяви петна, с диаметър до 20 cm, често покрита с пръст, понякога с едри, кафеникави парцали - остатъци от общо покривало. Пънчето е с къс и нетраен пръстен, кафеникави ивици и волва под формата на кафеникава кожеста торбичка с полепнала пръст в основата. Месото е бяло и порозозява при нараняване, с приятна миризма на влажна почва.
Снимки и материали в интернет:
*
Amanita valens се различава на базата на по-малкия си размер (до 10 cm диаметър на шапката) и една микроскопична разлика (по-ниско средно съотношение дължина/ширина на спорите). Според Neville & Poumarat е спорно дали става въпрос за два отделни вида.
Amanita proxima Dumée
Тази мухоморка не е намерена у нас. Среща се в страните на брега на средиземно море, в гори от дъбове (
Quercus ilex,
Quercus coccifera,
Quercus pubescens), алепски бор (
Pinus halepensis), мастиково дърво (
Pistacia lentiscus) и кипариси (
Cupressus). Плододава през есента и началото на зимата.
Amanita proxima и
Amanita ovoidea, описана по-горе, често се откриват заедно.
Шапката е бяла и гола или с малки късчета остатъци от общо покривало с охрен цвят. По ръба не висят остатъци от частично покривало. Върху пънчето е прикрепен един траен, висящ пръстен. Волвата е кожеста торбичка с охрен до оранжев цвят. На базата на тези белези може да се направи сравнение с
Amanita ovoidea.
Снимки и материали в интернет:
