Автор Тема: Видове Amanita (мухоморки) от България и Европа  (Прочетена 14085 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
В тази тема ще напиша информацията, която съм събрал за видовете мухоморки. Първо, давам класификация, същата използвана в английската Уикипедия, по Corner & Bas. В класификацията тук ще присъстват само европейските видове, тоест възможно всички видове, които могат да се потърсят и в България. Ако се открият, много от тях ще са нови за страната.

Преброих ги и излизат 72 броя. Тази цифра може да послужи само за ориентир, защото много от видовете не са достатъчно изучени.

Amanita

Подрод Amanita

секция Amanita


секция Caesareae

секция Vaginatae
*Това е секция с много описани видове и някои от тях се определят трудно.
  • Amanita arctica
  • Amanita argentea
  • Amanita badia
  • Amanita battarrae (=Amanita umbrinolutea?)
  • Amanita beckeri
  • Amanita betulae
  • Amanita ceciliae (=Amanita inaurata, Amanita strangulata)
  • Amanita coryli
  • Amanita crocea
  • Amanita dryophila
  • Amanita flavescens
  • Amanita fraudulenta
  • Amanita fulva
  • Amanita fulvoides
  • Amanita groenlandica
  • Amanita huijsmanii
  • Amanita lactea
  • Amanita lividopallescens
  • Amanita magnivolvata
  • Amanita mairei (възможен синоним на Amanita argentea?)
  • Amanita malleata
  • Amanita nivalis
  • Amanita ochraceopallida
  • Amanita ochraceomaculata
  • Amanita pachyvolvata
  • Amanita pini
  • Amanita praelongipes
  • Amanita praetoria
  • Amanita schaefferi
  • Amanita separata
  • Amanita simulans
  • Amanita spadicea
  • Amanita subfraudulenta
  • Amanita submembranacea
  • Amanita vaginata

Подрод Lepidella

секция Amidella
  • Amanita curtipes
  • Amanita lepiotoides
  • Amanita ovoidea
  • Amanita ponderosa
  • Amanita proxima
  • Amanita valens

секция Lepidella
  • Amanita boudieri (*Amanita boudieri var. beillei)
  • Amanita codinae
  • Amanita echinocephala (=Amanita solitaria)
  • Amanita gilbertii
  • Amanita gracilior
  • Amanita inopinata
  • Amanita singeri
  • Amanita strobiliformis
  • Amanita vittadinii

секция Phalloideae

секция Validae
« Последна редакция: 14 Май 2013, 13:57:03 от PavelN »

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Re: Видове Amanita от България и Европа
« Отговор #1 -: 26 Април 2013, 01:58:38 »
В следващите коментари ще опиша насоки за бране (с научна цел) в помощ на определянето на видовете. Като цяло, мухоморките, освен тези от секция Vaginatae не са трудни за разпознаване ако се знаят някои особености.

Това което отличава всички мухоморки от останалите гуглести гъби е наличието на общо покривало. Това е структура, която обвива изцяло младото плодно тяло. Впоследствие, плодното тяло се развива и увеличава размерите си, което води до разкъсване на това общо покривало. Остатъците от това общо покривало могат да останат прикрепени към шапката (като парцалчета или брадавици). В основата на пънчето винаги остава следа от общо покривало, под формата на:

- брадавички прикрепени към пънчето;
- торбичка, в която се помества пънчето;
- друга структура разположена като пояс около пънчето.

543-0545-1547-2549-3

Независимо от разнообразието, всички остатъци от общо покривало в основата на пънчето се наричат волва. Волвата е една от най-важните структури в помощ на определянето. Освен това, ако видим гъба с волва, дори и да не знаем вида й, можем да заподозрем, че това е вид мухоморка.

Понеже често волвата е скрита под шума или пръст, тя може да се пропусне. Понякога се случва при изтръгване на гъба с пръсти основата й заедно с волвата да се скъсат и да останат заровени. За това е нужно внимание. Методът който прилагам за всички интересни от научна гледна точка гъби включва използване на едно право ножче като лост за повдигане на гъбата.

Освен мухоморките, гуглести гъби с общо покривало и впоследствие волва също могат да са и видове от род Volvariella. Копринената гъба (Volvariella bombycina), Volvariella gloiocephala и някои други, по-редки видове се срещат в Европа.
« Последна редакция: 26 Април 2013, 14:29:06 от PavelN »

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Re: Видове Amanita от България и Европа
« Отговор #2 -: 26 Април 2013, 13:46:00 »
Ръбът на шапката е важен белег. Той може да бъде набразден в различна степен. Някои видове нямат набразденост. Най-отровните мухоморки - Amanita phalloides, Amanita verna и Amanita virosa са от групата на ненабраздените. Други ненабраздени са Amanita citrina, Amanita porphyria и мухоморките от секции Amidella и Lepidella.

Трябва да се внимава при видовете Amanita rubescens, Amanita excelsa, Amanita franchetii, Amanita gemmata и Amanita pantherina. Ръбът при тях е набразден, но често в много слабо изразена степен.
551-0553-1555-2557-3

От ляво надясно: Amanita citrina, Amanita verna (снимка на Христо Ралев), Amanita sp. (от секция Vaginatae), Amanita caesarea.
« Последна редакция: 26 Април 2013, 13:48:57 от PavelN »

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Re: Видове Amanita от България и Европа
« Отговор #3 -: 27 Април 2013, 00:11:56 »
Пръстенът се образува след като частичното покривало се разкъса. Частичното покривало е мембрана, която е свързана към пънчето и периферията на шапката. Функцията на тази мембрана е да покрие и защити ламелите.

Частично покривало не се образува при видове от секция Vaginatae. Липсата на пръстен обаче не е ограничено до видове от тази секция (например Amanita friabilis).

Пръстените на някои видове се унищожават скоро след образуването им. Това дали пръстенът е траен или не може да помогне в различаването на някои видове от секция Lepidella (Amanita gracilior и Amanita boudieri).

При други, частичното покривало се разкъсва по такъв начин, че остатъци от него остават прикрепени към ръба на шапката. В такъв случай пръстенът е накъсан и не е толкова отчетлив. Примери са Amanita ovoidea и Amanita strobiliformis.

563-0 Остатъци от общо покривало по ръба на шапката на Amanita ovoidea. Снимка на Александър Грозданов.

При много от видовете пръстенът е набразден по горната си повърхност. Това вероятно се дължи на това, че ламелите опират в частичното покривало преди то да се разкъса. За някои видове е характерна липсата на тези бразди, например Amanita gemmata и Amanita pantherina.

559-1561-2 Отляво - пръстен на Amanita rubescens с бразди. Отдясно - пръстен на Amanita pantherina без бразди.
« Последна редакция: 27 Април 2013, 00:19:47 от PavelN »

Неактивен DimiturVelin

  • Гъбар
Re: Видове Amanita от България и Европа
« Отговор #4 -: 27 Април 2013, 13:46:46 »
Павка, по няколко пъти на ден ще следя, тази тема, за допълнения.  Дългоочаквана страхотия!

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Re: Видове Amanita от България и Европа
« Отговор #5 -: 01 Май 2013, 00:26:29 »
В детските илюстрации се показват гъби (вероятно червени мухоморки) с точки или петна. Това са остатъци от общо покривало. Остатъците от общо покривало върху шапката са характерни за мухоморките. На практика при мухоморките те могат да са с вид на брадавици или парцалчета, с различни размер и форма, а понякога могат и да липсват. Липсата им също носи информация.

Как ще се разкъса общото покривало е заложено в неговата структура. За това, дали ще има брадавици или парцалчета е предопределено и специфично за отделните видове. Необходимо е да се отчетат: форма, размер, разпространение и цвят на остатъците. Като допълнение към това, структурата на общото покривало подлежи на изследване и с микроскоп.

Важно е да се оцени факта, че и външни фактори могат да повлияят върху наличието на остатъци от общо покривало. Директното огряване от слънцето и засушаването благоприятстват персистирането на остатъци при видове, при които това не е характерно. Amanita caesarea е един такъв пример. От друга страна, дъждовните капки, падащи с цялата си тежест също могат да отстранят остатъци, както например се случва често при Amanita muscaria. Други видове имат сравнително трайно прикрепени остатъци към повърхността на шапката и трудно биха се отстранили по такъв начин (Amanita vittadinii, Amanita strobiliformis).

Тъй като имат общ произход, волвата и остатъците върху шапката са оцветени в един и същи цвят. За някои видове са характерни конкретни цветове в комбинация с всички останали гореспоменати белези. Тук ще дам някои от тях като примери.

Amanita caesarea
Шапка: липса на остатъци или ако присъстват са едри, бели и парцалести.
Волва: торбичка с бял цвят.

Amanita muscaria
Шапка: бели или жълтеникави брадавици.
Волва: бели или жълтеникави брадавици разположени в редици обикалящи пънчето.

Amanita ceciliae
Шапка: сиви, накъсани парцалчета.
Волва: колан със сив цвят близо до основата на пънчето.
571-0Снимка от Уикипедия, потребител archenzo.

Amanita fulva
Шапка: липса на остатъци от общо покривало върху шапката.
Волва: разкъсана торбичка, с ръждиво-кафяви оттенъци.
569-1Снимка от Уикипедия, потребител Strobilomyces.

Amanita echinocephala
Шапка: бели, пирамидални брадавици, равномерно разпръснати.
Волва: бели, пирамидални брадавици разположени в редици обикалящи пънчето.
573-2Снимка от Уикипедия, потребител Luridiformis.

Amanita franchetii
Шапка: кремави, жълтеникави или жълти пирамидални брадавици.
Волва: кремави, жълтеникави или жълти, пирамидални брадавици разположени в редици обикалящи пънчето.
575-3Снимка от Mushroom Observer, Andreas Gminder.
« Последна редакция: 01 Май 2013, 01:23:44 от PavelN »

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Re: Видове Amanita от България и Европа
« Отговор #6 -: 06 Май 2013, 13:48:37 »
Ламелите при всички мухоморки са свободни. Тоест, няма срасване между ламелите и пънчето. Повечето видове имат бели ламели, които понякога леко пожълтяват при остаряване, с малки изключения:
  • Amanita caesarea - жълти
  • Amanita rubescens  - често присъстват червени петна при старите и наранени гъби
  • Amanita echinocephala - развитите гъби имат бледозеленикав цвят
  • Amanita singeri - кремави/жълти
  • Amanita boudieri var. beillei - розови

Някои видове от секция Vaginatae имат тъмнооцветен ръб на ламелите (например Amanita battarrae).

Оценка за гъстотата на ламелите е субективна. За повечето видове може да се каже, че имат гъсто разположени ламели. Amanita singeri има сравнително редки ламели.

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Re: Видове Amanita от България и Европа
« Отговор #7 -: 06 Май 2013, 23:48:34 »
Месото. При Amanita rubescens се наблюдава постепенно почервеняване на наранените места. Това е бавен процес и за това този белег не помага особено за различаване на гъбата от отровните мухоморки, с които може да се сбърка. Тунелите на насекоми нападнали месото се оцветяват в червено и това може да ни помогне. Мухоморки от секция Amidella също могат да покажат порозовяане и почервеняване в малка степен. Това са Amanita ponderosa, Amanita lepiotoides и Amanita curtipes.

Малко са видовете, за които се съобщават характерни миризми (по данни от литературата):

  • Amanita citrina - суров картоф
  • Amanita phalloides - сладникава, постепенно и особено при стари гъби - неприятна
  • Amanita verna - при стари гъби - неприятна
  • Amanita virosa - неприятна
  • Amanita ovoidea - сладникава, по-късно неприятна

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Re: Видове Amanita от България и Европа
« Отговор #8 -: 08 Май 2013, 16:10:51 »
Освен волвата и пръстена има други важни белези, които се търсят в областта на пънчето. В зоната между пръстена и волвата, а при видовете от секция Vaginatae при които отсъства пръстен - цялата повърхност на пънчето, трябва да се отчете какъв е характера на повърхността. При някои видове тази зона е покрита с зигзаговидна шарка (типично при Amanita crocea, Amanita ceciliae, Amanita lividopallescens), докато при други тя е почти гладка и еднообразна (Amanita crocea var. subnudipes, Amanita vaginata, Amanita fulva, Amanita verna). При някои видове, като Amanita phalloides могат да се наблюдават и двата варианта.

При други тази зона е по-релефна. Например при Amanita virosa, Amanita ovoidea, Amanita proxima, Amanita strobiliformis, Amanita vittadinii често се виждат множество израстъци и пънчетата им изглеждат груби или "рошави".

Някои видове от секция Vaginatae образуват нежни, обикалящи якички в близост до волвата - те могат да се сбъркат с пръстен. Amanita pantherina понякога също образува подобни структури.
« Последна редакция: 08 Май 2013, 16:28:30 от PavelN »

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Re: Видове Amanita от България и Европа
« Отговор #9 -: 08 Май 2013, 16:27:23 »
Особеност при някои от видовете, повечето с волва съставена от брадавички прикрепени към пънчето, е вкореняването на пънчето. Така се наричат пънчетата на всички гъби, които са издължени в основата и проникват дълбоко в субстрата, което в случая с мухоморките е почвата. Този белег е характерен за някои конкретни видове мухоморки, които ще спомена:

  • Amanita strobiliformis
  • Amanita gracilior
  • Amanita gilbertii
  • Amanita heterochroma
  • Amanita inopinata
  • Amanita boudieri и Amanita boudieri var. beillei
  • понякога Amanita excelsa, Amanita franchetii и Amanita rubescens

При всички споменати мухоморки, формата на вкореняващата се част наподобява луковица. За да се види и оцени, трябва внимателно да се извади от почвата по споменатия метод с ножче. Изтръгването с пръсти често води до скъсване на пънчето в най-слабата част, особено ако е проядено отвътре.

599-0 Снимка на Amanita rubescens с вкореняващи пънчета на Владимир Въжаров.
« Последна редакция: 19 Май 2013, 19:02:48 от PavelN »

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Re: Видове Amanita от България и Европа
« Отговор #10 -: 10 Май 2013, 01:20:10 »
Местообитания. За повечето видове мухоморки се знае, че са микоризни с растения. Тоест, съжителстват с живи растения и взаимно се облагодетелстват.

Микоризните видове се срещат там, където се срещат и микоризираните от тях растения. Това са най-често гори от широколистни и иглолистни дървета, но също така някои видове могат да растат с недървесни растения като видовете от род Cistus.

В рода, като цяло, не се наблюдава строга специфичност към отделни видове дървета (както е при други родове с микоризни гъби, като Suillus (масловки) например). Много от видовете се срещат в разнообразни широколистни и иглолистни гори (Amanita phalloides, Amanita pantherina, Amanita rubescens, Amanita excelsa, Amanita vaginata, Amanita gemmata, Amanita citrina). В България всички тези видове растат и на различни надморски височини, както близо до морското равнище, така и високо в планините. Тези видове се срещат в цяла Европа.

За останалите мухоморки, тъй като при толкова много видове няма особена специфичност към растителни видове, е по-удобно от практическа гледна точка разделянето им на студенолюбиви видове, топлолюбиви видове и видове присъщи за средиземноморския климат.

Студенолюбиви видове у нас могат да се търсят най-често в планините (типично с дървесни видове като бук, борове, ели, смърч, бреза и върби). Такива са Amanita muscaria, Amanita regalis, Amanita fulva, Amanita nivalis, Amanita submembranacea, Amanita virosa, Amanita porphyria и други.

Топлолюбиви видове видове у нас могат да се търсят в широколистните гори в низините и в ниските части на планините и то от южните им страни. Такива видове са Amanita eliae, Amanita caesarea, Amanita mairei, Amanita lividopallescens, Amanita echinocephala, Amanita strobiliformis, Amanita verna, Amanita vittadinii, Amanita singeri, Amanita franchetii и други.

Видовете присъщи за средиземноморския климат са намират твърде рядко в нашата страна. Най-подходящите места за търсене на следните видове са гори в близост до границите с Гърция и Турция и горите по брега на Черно море. Някои от тях не са редки в страните със средиземноморски климат. Редкостта им при нас се дължи на това, че ги търсим по северните краища на техните естествени ареали. От намерените в България, такива видове са Amanita ovoidea, Amanita lepiotoides и Amanita boudieri.

Има изключения към всичко казано по-горе. За поне един вид се знае, че не образува микориза - Amanita vittadinii. Amanita friabilis образува микориза единствено с елши (Alnus).

Сезонът на поява на плодни тела за няколко вида е специфичен. Примери за видове мухоморки, които се срещат обикновено през пролетта: Amanita verna, Amanita eliae, Amanita ponderosa, Amanita boudieri и Amanita gilbertii. Други се появяват през есента и през зимата (при средиземноморски климат): Amanita ovoidea, Amanita proxima, Amanita gracilior.

Калцифилни са гъбите, които се появяват върху почви богати на варовик. Такива мухоморки са Amanita echinocephala и Amanita strobiliformis. В средиземноморието се срещат няколко вида псамофили - гъби, които имат афинитет към почва богата на пясък. Такива видове са Amanita curtipes, Amanita boudieri, Amanita gilbertii, Amanita supravolvata, Amanita dunensis и други в различна степен.
« Последна редакция: 12 Май 2013, 00:05:12 от PavelN »

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Re: Видове Amanita от България и Европа
« Отговор #11 -: 12 Май 2013, 01:19:58 »
Ако искаме да запазим намерена мухоморка за доизясняване на вида й или за внасяне в хербарий, трябва да я изсушим. Мухоморките се сушат по същия начин както и други познати гъби като манатарки и пачи крак. Целта е да се запазят структури на микроскопично ниво, които по-нататък могат да бъдат анализирани при нужда. Това са структурите на общото покривало, кожицата, ламелите и спорите. Запомнете, че цялата гъба до основата на пънчето е важна, така че екземпляри отрязани с нож ще създадат проблеми.

Могат да се използват сушилни, фурни на ниска температура с циркулация на въздух, или най-просто - някакава повърхност на сухо и проветриво място, при възможност огряна от слънчева светлина. Ако гъбата е проядена от червеи, тя ще се развали ако не се изсуши по най-бързия възможен начин (нарязването на по-тънки порции ускорява сушенето).

При идеални условия могат да се сушат цели екземпляри и от по-едрите мухоморки. Нарязването на порции обаче също върши работа, но тогава трябва да внимаваме да не ги смесим с други изсушени гъби. По-желателно е да се правят цели, вертикални срезове запазващи информация за формата на гъбата, за да няма чудене коя част откъде е дошла.

Изсушените гъби се опаковат. Аз използвам пликове хартия и лепило. Пликовете отиват в кашон. Трябва за всяка колекция да се напише основна информация (защото се забравя лесно) върху опаковката или върху листче сложено вътре в нея.

  • Дата.
  • Място на намиране. (Координати или най-близко географско място.)
  • Предполагаемо име.
  • Ако има направени дигитални снимки - поредният номер на снимката и къде да бъде потърсена. (Плюс това, най-полезните снимки са винаги тези от мястото на находката с естествената светлина!)
  • Някои белези, като миризма и вкус, цветове (всички те изчезват или се променят след изсушаване).
  • Особености на местообитанието.

Общо взето, това е. Моля, не приемайте този текст като правилник или учебник. Написал съм го с идеята то да ви вдъхнови да намерите своя подход за събиране и определяне на мухоморките.
« Последна редакция: 12 Май 2013, 13:31:17 от PavelN »

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Amanita friabilis (P. Karst.) Bas

Тази мухоморка не е намерена у нас. Тя е една от 33-те гъби предпожени от ECCF за включване в Бернската конвенция за защита. Открита е в страни от северна, западна и централна Европа. Расте във влажни гори с елши (Alnus glutinosa, Alnus viridis и други). Плододава през есента.

Наподобява вид от секция Vaginatae понеже няма пръстен, но всъщност не е. Плодните тела са дребни, с максимален диаметър на шапката 3-4 cm. Шапката е бежова и е със силно изразена набразденост по ръба. Покрита е със сиви парцалчета. Пънчето е със сивкави зигзаговидни ивици и е доста нежно и трошливо. Волвата е под формата на много нежни, сиви, накъсани израстъци близо до основата на пънчето.

Снимки и материали в интернет:

Amanita gioiosa S. Curreli

Не е намерена у нас. Среща се в гори в страни със средиземноморски климат, конкретно с вечнозелени дъбове (Quercus ilex, Quercus suber, Quercus coccifera), цистуси (Cistus), кестен (Castanea sativa), ягодово дърво (Arbutus unedo), морски бор (Pinus pinaster), пирен (Erica arborea), евкалипти (Eucalyptus) и вероятно и с други растения. Плододава на групи през лятото и есента.

На външен вид е близка с Amanita gemmata и Amanita pantherina. Шапката е охрена до бледокафява и е покрита с бели парцалчета. Пънчето е бяло, с временен или липсващ пръстен. Волвата е с къс, леко повдигнат пъб - подобна на волвата на Amanita gemmata.

Има и микроскопични разлики. Те могат да се използват за различаване на A. gioiosa от двата споменати вида. A. gioiosa има така наречените "clamp connections" в областта на базидиите, докато A. gemmata няма такива, а при A. pantherina няма или са оскъдни.

Снимки и материали в интернет:

Amanita heterochroma S. Curreli

Не е намерена у нас. В Европа е намерена само на остров Сардиния. Това, което се знае е, че расте с евкалипти (Eucalyptus) и цистуси (Cistus). Съществува хипотеза, че гъбата е пренесена с евкалиптите от Австралия, но няма данни да са намерени аналози на A. heterochroma в Австралия. Плододава през есента и зимата.

Характеризира се с жълта шапка, която постепенно покафенява с остаряване. Покрита е със сиво-кафяви брадавици. Пънчето има траен, висящ пръстен. В основата пънчето е разширено и слабо вкореняващо се. Волвата е аналогична на тази на Amantia muscaria, съставена от няколко редици брадавици обикалящи пънчето близо до основата му, които при A. heterochroma са сиво-кафяви.

Снимки и материали в интернет:

Amanita pseudoregalis Pluvinage

Не е намерена у нас. В Европа се среща във Франция и Италия. Расте в планините под смърчове (Picea abies) върху богата на варовик почва.  Плододава през есента. Curreli е съобщил за A. pseudoregalis от евкалиптови гори на остров Сардиния, но не е ясно дали се касае за същия вид или за вариетет на A. heterochroma.

Шапката отначало е кремава или с цвят на слонова кост, по-късно покафенява слабо. Покрита е с многобройни малки, пирамидални брадавици с бял до бледокафеникав цвят. Пънчето е с траен, висящ пръстен и разширена основа. Волвата се състои от няколко реда бели до бледокафяви брадавици близо до основата. Възможно е да се сбърка с Amanita muscaria var. alba, при която липсва червения пигмент. Различават се на базата на това, че с остаряване A. pseudoregalis покафенява.

Снимки и материали в интернет:

Amanita regalis (Fr.) Michael

Намерена е в България (Рила и Витоша), но е съвсем рядка и трябва да бъде издирена и проучена по-добре. Расте в планински иглолистни и широколистни гори и най-вече със смърч (Picea abies). В Европа е разпространена главно в северните региони, докато на юг е рядко-срещана и то единствено по планините. Плододава през лятото и есента.

Шапката е шоколадовокафява, с по-жълтеникава перифения. Покрита е с многобройни бели до жълтеникави брадавици. Пънчето е с траен, висъщ пръстен и разширена основа. Волвата се състои от няколко реда жълтеникави брадавици близо до основата.
601-0Снимка е на Deutsche Gesellschaft für Mykologie.

Снимки и материали в интернет:
« Последна редакция: 14 Май 2013, 16:07:20 от PavelN »

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Секция Vaginatae, като най-голямата и трудна група, няма да бъде разгледана сега.

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Amanita curtipes E.-J. Gilbert

Не е намерена в България. В Европа се среща в средиземноморския регион: Испания, Португалия, Франция, Италия, Гърция и Македония. Местообитанието е топли, средиземноморски гори с бор (Pinus pinaster, Pinus halepensis), вечнозелени дъбове (Quercus suber, Quercus ilex), цистуси (Cistus), ягодово дърво (Arbutus unedo) и пирен (Erica arborea), обикновено по краищата на горите върху песъчлива почва. Плододава през есента до настъпване на зимата.

Шапката е малка (диаметър до 5 cm), бяла до розово-червена, с единични големи късове частично покривало с розово-червен цвят, често покрита с пясък. Пънчето е късо и не по-дълго от диаметъра на шапката, с пръстен, който изчезва почти веднага след образуването си. Волвата е под формата на торбичка с широко отстоящи краища, на места оцветена розово-червено и често покрита с пясък. При нараняване или остаряване месото порозовява.

Снимки и материали в интернет:

Amanita lepiotoides Barla

Тази мухоморка е намерена в България. Всъщност, единствената позната колекция е описана от Бързаков през 1931 г. Това е мухоморка, която се среща само в южна Европа, и то главно в средиземноморския регион, като никъде не се счита за честа. Местообитанието й включва топли гори съставени от различни дървесни видове и песъчливи почви. Според Neville & Poumarat тя може да се среща с дъбове (Quercus suber, Quercus ilex), кестен (Castanea sativa), габър (Carpinus betulus), бук (Fagus sylvatica), но също и с иглолистни - борове (Pinus) и смърч (Picea abies). Плододава от края на пролетта до есента. Специално за българската колекция се знае, че е направена в района на Доспат през август 1930, без да са описани дървесни видове.

Шапката е кремава, суха и покрита с кафеникави парцали от общо покривало, които понякога са подредени така, че наподобяват люспите върху шапките на сърнели (Macrolepiota). Пънчето е издължено. Пръстен има, но е нетраен и обикновено не се вижда при развитите гъби. Долната част на пънчето е влакнесто-люспеста. Волвата е кожеста торбичка с кафеникав цвят. Месото е бяло, но порозовява при нараняване и разрязване.

Снимки и материали в интернет:

Amanita ovoidea (Bull.) Link

Тази мухоморка е намерена в България на две места - по черноморското крайбрежие и в източните Родопи (дъбова гора близо до с. Воденци). В Европа се среща във всички страни по брега на средиземно море и някои южни страни по брега на атлантическия океан. Местообитанието е крайбрежни гори съставени от иглолистни и широколистни дървета - различни борове (Pinus, примерно Pinus halepensis), дъбове (Quercus и най-вече Quercus ilex), кипариси (Cupressus), дори и цистутси (Cistus) и обикновен жълтак (Helianthemum nummularium). Гъбата има предпочитание към богати на варовик почви. Там, където се среща е сравнително честа. Плододава от края на лятото, през есента до настъпване на зимата.

Описание на гъбата. Най-характерният белег на тази гъба са висящите остатъци от частично покривало, които се разполагат по ръба на шапката. Пръстенът е слабо изразен или липсващ, тъй като е нетраен и защото по-голямата част от частичното покривало остава прикрепена към ръба на шапката. Волвата е бяла или кремава кожеста торбичка. Трябва да се наблегне на тези белези, когато се сравнява с други бели мухоморки, особено Amanita proxima, която плододава на същите места по същото време на годината.

603-0 Снимка от Уикипедия, потребител archenzo.

Снимки и материали в интернет:

Amanita ponderosa Malençon & R. Heim

Тази мухоморка не е намерена у нас. Среща се в Португалия, Испания, Италия (Сицилия, Сардиния) и Гърция. Расте обикновено върху гола почва в присъствието на различни растения: цистуси (Cistus), вечнозелени дъбове (Quercus suber, Quercus ilex), пирен (Erica arborea) и други. Характерно за гъбата е нейното развитие дълбоко под земята. Само напълно развитите гъби се виждат над земята. Неразвитите плодни тяла се намират търсейки купчинките от повдигната пръст, които те образуват. Периода на плододаване започва от края на зимата и свършва през пролетта.

Шапката е бяла с розово-кафяви петна, с диаметър до 20 cm, често покрита с пръст, понякога с едри, кафеникави парцали - остатъци от общо покривало. Пънчето е с къс и нетраен пръстен, кафеникави ивици и волва под формата на кафеникава кожеста торбичка с полепнала пръст в основата. Месото е бяло и порозозява при нараняване, с приятна миризма на влажна почва.

Снимки и материали в интернет:
*Amanita valens се различава на базата на по-малкия си размер (до 10 cm диаметър на шапката) и една микроскопична разлика (по-ниско средно съотношение дължина/ширина на спорите). Според Neville & Poumarat е спорно дали става въпрос за два отделни вида.

Amanita proxima Dumée

Тази мухоморка не е намерена у нас. Среща се в страните на брега на средиземно море, в гори от дъбове (Quercus ilex, Quercus coccifera, Quercus pubescens), алепски бор (Pinus halepensis), мастиково дърво (Pistacia lentiscus) и кипариси (Cupressus). Плододава през есента и началото на зимата. Amanita proxima и Amanita ovoidea, описана по-горе, често се откриват заедно.

Шапката е бяла и гола или с малки късчета остатъци от общо покривало с охрен цвят. По ръба не висят остатъци от частично покривало. Върху пънчето е прикрепен един траен, висящ пръстен. Волвата е кожеста торбичка с охрен до оранжев цвят. На базата на тези белези може да се направи сравнение с Amanita ovoidea.

Снимки и материали в интернет:
« Последна редакция: 20 Май 2013, 15:49:06 от PavelN »

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Amanita boudieri Barla

Не е намерена в България. В Европа е разпространена в южните страни, на брега на Средиземно море: Испания, Франция, Италия и Гърция, но и в Македония. Среща се в покрайнините на гори от разнообразни дървета и растения: различни борове (Pinus) и дъбове (Quercus), кестен (Castanea sativa), цистуси (Cistus), улекс (Ulex europaeus) и други. Типичното при този вид, е че се среща върху песъчлива почва и че периодът на плододаване е през пролетта.

Шапката е бяла и е покрита с бели пирамидални брадавици. Ръбът изглежда увиснал поради наличиено на остатъци от частично покривало. Ламелите са бели. Пънчето е с пръстен, който скоро след образуването си изчезва. В основата има добре подчертано луковицовидно разширение, което е издължено и прониква надълбоко в почвата. Остатъци от общо покривало са парцалести брадавици, които също скоро изчезват и оставят повърхността на пънчето гладка. Месото е бяло и остава бяло. Гъбата обикновено е покрита с пясък, поради местообитанието.

Снимки и материали в интернет:

Amanita boudieri var. beillei (Beauseign.) Neville & Poumarat

Този вариетет се различава на базата на розовия цвят на ламелите, който присъства от самото начало. Информацията за местообитание важи и за него.

Снимки и материали в интернет:

Неактивен HristoRalev

  • Гъбар
Павка, тъй-като обявихме 2013 за година на аманитите, а и нещо като конкурс обявиха някои, въпросът ми е как ще действаме? Аз вече качих в групата някои аманити, по 1-2 от тях има какво да се дискутира, но там всичко се губи.

Неактивен PavelN

  • Админ
  • Гъбар
Христо, можеш да си водиш отчет под най-удобната за теб форма. Единия начин е да отвориш собствена тема в този раздел, където да документираш находките и да може да се коментират отделни казуси. Когато отворих този раздел в описанието му написах следното:
Цитат
Целта на този раздел е да съберем информация за мухоморките растящи в България. Всеки потребител е поканен да отвори своя лична тема, в която да записва своите наблюдения на различни видове мухоморки през годината.

Понеже за не един е трудоемко отварянето на форума и регулярното водене на подобен отчет, може би има и по-добри начини за извършване на това. В крайна сметка обаче, нещата не могат да станат без заинтересованост, без интерес нещата стават наопаки.

 


Facebook Comments